Блог за психология

„Ти си голям човек, не може да чакаш винаги някой да ти казва какво да правиш…” – как да не се зарадваш на тези думи. Като чуя това изречение и ми идва да си кажа „ е много ясно, че трябва аз да се оправям”. Излизам с приятели, отиваме на някакво парти и се прибирам под лек градус. В същия момент виждам родителското тяло седнало в кухнята със скръстени крака, нервно поклащащо единия, странно наподобяващ ми на гърмяща змия. Посрещат ме с думите „не се прави така, може ли такова нещо – да направиш такава глупост……винаги ли трябва да ти казва някой какво да правиш”.

Винаги съм се чудила как може едно изречение да носи едно послание и друго, анулиращо първото – едновременно. Как да правя нещо сама, без никой да ми казва – като постоянно ми се казва какво ТРЯБВА да направя? Това означава, че имам един единствен избор – „слушай вашите какво ти казват, защото явно твоите решения са грешни и безотговорни. Но като ги слушам – ми се казва – не можеш само да рачиташ на нас, не си самостоятелен човек..”

Питате как реагира на това един тийнейджър? По много разнообразни начини и всичките са пагубни.

Бунт

Това се случва в такава ситуация – младежа се опитва да се разбунтува срещу този парадокс, поставен от родителите и това, което получава са „това ли заслужавам? Искаш да ме убиеш ли?”. След няколко крясака, няколко истерични прояви и от двете страни – обикновено родителят „капитулира” с рев, който удобно спира спора и родителя излиза победител.

Тих бунт

Изтърпява конското, отива наказан и след това прави каквото сметне за добре и така до…..

Алкохолен или наркотичен бунт

Объркването от това, че няма правилен ход и страхът от това да направи каквато и да е крачка, може да се потуши, когато съзнанието се замъгли…

Какво да прави юнощата в такава ситуация?

Ако постави въпросът открито и директно, без да позволява да се измести темата към „ти винаги…аз никога….ти си… изкарваш ме…” и други такива вредни неща, които могат да накарат темата да прескача от проблем на проблем,  обсъждайки в крайна сметка кой е прав и кой крив, може да има поле за дискусия. Директната комуникация е спасението. Истината е да се седне на масата за преговори и да се говори върху самия проблем, до колкото е възможно това.

„Казваш да съм самостоятелен и да взимам решения, а след това критикуваш тези решения, защото не са твоите решения. Как да имам свои решения, ако те се различават?Кажи ми какъв е вариантът, в който аз съм взел решение, което е различно от твоето без да се скараме?”. Този въпрос не е нападателен, а е насочен към изясняване на ситуацията. Дори и моментната реакция да не е удовлетворителна – мухата е влезнала в главата на родителя.

Filed under: Разни on September 9th, 2009 | Comments Off

След фанфарите, романтиката, страстта и        beзкрайните разговори, влажните целувки и неудържимото желание един към друг, изведнъж във връзката се намества – спокойствоето. Но дали това спокойствое е спокойствое или е по-скоро „мъртво вълнение”? Зад привидната идилия често вътре в един от партньорите тече процес – процес на притеснение, страх, носталгия по онези дни, когато нещата „бяха различни и ние сякаш повече се обичахме…”. Появяват се въпросите, които дразнят мислите ни и предизвикват напрежение. Въпроси като „какво се случва?, защо вече не ходим заедно там?, това ако беше преди никога нямаше да се случи така?” – въпросите на раздора.

Е на този етап започват и проблемите. Този партньор, който изпитва тези емоции се опитва да върне връзката пак в онзи период, да търси начини да я „съживи”, което се приема по различен начин със спокойствие от другия парньор и ето – малко по малко започват разприте. Но какво се случи наистина? Какво се случва?

Не се страхувайте – връзката между двама е като живо същество, което минава през своите етапи. Всички ние имаме своя „праг” на близост. За един цел ден заедно с партньора е напълно нормално, за друг 8 часа на ден с него са идеалното време. Но какво би станало с една такава двойка? Този, който би искал повече време, би обвинил другия, че не го обича, че не иска да са заедно или нещата „отиват на лошо”. Итината е, че просто той иска среден вариант, а не бе нищо.

Връзката минава през такива етапи – на близост и на отделеност и това е много нормално. Когато двамата партньори са много време заедно, те се сближават, опознават и се стига до един момент на спокойствие от това, че няма много ново, което да научиш за другия. Тогава връзката започва да става „спокойна” и всеки от партньорите да си позволи да има свои интереси, различни от тези на партньора. Така всеки от тях се обогатява и следва новия етап, в кйто те пак си стават интресни един на друг и така до следващото изчерпване.

Не се страхувайте от това привидно отдалечаване – то всъщност поддържа жива вашата връзка.

Filed under: С любимия/любимата on August 28th, 2009 | Comments Off

Дали порастването се измерва в годините, които сме преживели на този свят или в това какво образование и знание сме получили? Може би порастването е опита, който сме натрупали през живота си – колко трудности сме преживяли, с колко сме се справили и колко трески са оставили върху нас.

Често може да се чуе „той е надразстнал годините си” или „той вече е порастнал” – когато майката изпраща своето дете на абитуриентския бал. В този случай порастването се измерва в това, че се преминава един етап от развитието на човек – преминаването от дете във възрастен. Това е един изключително важен преход в живота на всеки човек, когато така наречените  „безгрижни” години свършват, детето е било покоровителствено, отглеждано, възпитавано, изучавано и е време то да излезне в големия свят и да стане самостоятелен възрастен човек – човек, който да създаде свое ново семейство, да поема отговорността за себе си и за отглеждането и възпитанието на друг човек и на семейството си.

Но дали не избързахме тук – може би порастването е когато се появи брака? Или когато се появи детето? Много е объркващо това понятие „порастнал” и кога спираме да растем и вече сме порастнали? Родителите и роднините казват толкова често на децата колко много са порастнали – когато за първи път отидат на училище, когато за първи път отидат на среща, когато напуснат дома на родителите, започнат работа или…?

Истината е, че това понятие носи различен смисъл за всеки човек – за родителя, детето никога не пораства, за детето – то пораства с всеки опит, който придобива.
Но психологията е готова да даде един възможен отговор на въпроса какво означава това понятие и кога можем да кажем, че сме порастнали. Да си порастнал означава да си станал индивидуалност, да си станал личност и да си самостоятелен. Да взимаш сам решения, да поемаш отговорността си за тях и да най-вече – да не си зависим. Но как се постига това?

Всеки човек преминава през етапи в живота си, които не са пряко обвързани с годините, с опита или със промените в неговия социален статус – завършване, брак, дете, развод и тн. Тези етапи са свързани с емоционалното съзряване на всеки индивид и по-специално отношенията и мястото му в семейството. От моментът, в който напусне „гнездото”, новият индивид е подложен на изпит – какво е научил той в семейството си, как се е научил да се справя с трудностите, с отговорностите, с близостта си с другите хора. Този етап е изключително важен и труден – както за детето, така и за родителите, които трябва да го пуснат да отлети от гнездото. Да са готови да се доверят в неговите способности, че ще се справи с живота, който го очаква.

Порастването не е нещо, което се случва изведнъж, с навършването на определена възраст. Порастването е процес, който започва още от момента на раждането на всяко живо същество. За това, дали едно дете ще успее да порастне има изключително важно значение, до колко родителят е готов да приеме мисълта, че детето му ще напусне дома и доверието, което е готов да му повери, че може да се справи. Едно от най-важните неща, които родителите трябва да осигурят, за да може детето им да порастне – е способността да приемат, че макар тяхно – това дете всъщност е индивидуалност, която има свои собствени идеи, желания, нужди и ценности. Родителят трябва да е готов да даде подкрепата, сигурността и спокойствоето, за може още от малък – новия човек да опитва света, да се сблъсква с хубавите и лошите му страни и да изгражда себе си в тях. Има много фактори, които влияят на самоятелността да се развие. Някои от тях са:

• детето може да прави грешки – когато едно дете расте, то се запознава със света, в който ще трябва да оцелява. Ако родителят е твърде предпазлив и грижовен е много вероятно детето да свикне, че то не може да се оправя само и винаги ще има мама и татко, които ще го предпазват и спасяват, че те ще знаят по-добре какво трябва да се направи. Ако родителят обяснява на детето, защо нещо е опасно и осигури среда, в която детето ще може да прави грешки, но те не са сериозни и подкрепи тези грешки с обяснения, детето получава ценни уроци за това как да се правя само. Тук е мястото да кажа, че обясненията от рода на „Аз ти казах, че така ще стане” или „Като не ме слушаш виждаш ли какво става” не подхранват самостоятелността, напротив – учат на зависимост, че вие сте тези, които знаят само как се случват нещата и ако не ви случа – ще страда. Обясненията нека не са за вашите отношения, а защо дадено нещо е опасно и по какъв начин може да се избегне.
• Правилата са, за да се спазват – до навлизането в пубертета, правилата е хубаво да бъдат спазвани, стриктни и най-вече – да има съгласие от двамата родители какво може и какво не може. Родителите са един отбор и само единството ще донесе добри резултати. Изключително важно е да се отбележи, че колкото повече пораства детето и най-вече в пубертета, тези правила трябва да се преосмислят, да се променят и да позволяват свободата на юношата. Все пак родителите се подготвят да „отлъчат” новия възрастен. Тази възраст е тежка, защото малкият юноша търси себе си и е склонен да експериментира, за да намери своите граници. В тази възраст правилата трябва да позволяват тази свобода и в същото време, да дават подкрепата и доверието, от което има нужда всеки объркан младеж, от това че трябва да се отели.
• Готов съм да те пусна – това е много важен фактор за порастването на новия член – да не се чувства, все едно изоставя родителите си, а напротив – да знае, че неговата самостоятелност е желана и това няма да се отрази на връзката и любовта му с родителите.

Ако тези фактори са били налице, може да смятате, че сте порастнали, или че вашето дете ще порастне. Няма по-хубаво нещо от това да чувстваш себе си като индивидуалност, която вярва в своите умения, самостоятелна и въпреки това – обичаща своите родители. Да порастнеш не е страшно, ако оръжието срещу всичко лошо е в теб и знаеш как да го използваш.

За индивидуални въпроси на за порастването, самостоятелността или отглеждането на детето – или за самите нас, можете да се свържете с нас за консултация:

Център “Как да..?”

Координати: 0898 456 842; 0898 22  33 18

Filed under: Здраве, Психологията в отношенията между хората, С децата on August 14th, 2009 | Comments Off

4 причини, защо е важен ритуалът преди заспиване

1. „Време е за сън” – Раздялата…

Около втората годинка малкия член на семейството ви е научил един изключително важен урок за неговия живот – че мама и тати не могат да бъдат през цялото време до него, и че нощта е времето, когато остава само. Този урок може да бъде труден за научаване и да предизвика чувство на страх и несигурност у детето, че ще се справи само с опасностите от заобикалящия го нов свят. За него времето за сън е време за раздяла с вас и точно поради тази причина е важно да знаем как да реагираме и как да тълкуваме действията му.

Не се учудвайте ако детето ви не иска да ви пусне да си отидете или всеки път като го оставите в креватчето му  се раплаква и  подава ръчички към вас, за да го гушнете отново. То просто не е готово да се раздели толкова лесно с вас и вашето внимание. Има нужда да бъдете там в тези последни минути от неговия ден и да свършите още няколко неща заедно – нещата, които ще се превърнат във вашия ритуал преди целувката за лека нощ.

2. „Аз съм тук, до теб, докато имаш нужда от мен” – Сигурността….

Ако има нещо, което може да направи тази раздяла приятна – то това е усещането за сигурност, че вие сте там днес, когато детето ви заспива и ще бъдете пак там, когато отвори отново очички, жадни за предизвикателствата на новия ден. Но за да може детето ви да получи тази сигурност, трябва да се е уверило в този факт и да продължава да се уверява ежедневно. Как става това?

Веднъж избрали ритуал, той трябва да се спазва и да се повтаря всеки път, когато детето ви се приготвя за сън. Пижамката, с която спи, любимата играчка, любимото одеалце и разбира се – песничката или приказката за лека нощ. Когато този ритуал се повтаря, това създава усещането за нещо познато, вече преживяно, изпитано и безопасно. Това ще му помогне да създаде свои навици и да свързва определени действия с прелюдията към съня. Нежният допир, тихия глас и нежността, която му подарявате е най-сладкото хапче за сън, което вашето дете може да получи.

3. „Край с игрите, време е за приказка за лека нощ” – Успокояването…

Най-забавното време за игра е привечер, когато мама и татко са се върнали от работа и изгарят от желание да си поиграят с малкото човече, да си поговорят за това какво се е случило през деня, да му поднесат чисто новата играчка, която са купили по пътя към дома или да похапнат сладкиши и да се поглезят взаимно. Това е времето, в което семейството е заедно и се случват много нови и интересни неща за детето. Емоциите са силни, игрите интересни и неусетно става време за сън. Но най-малкия член на семейството не желае и дума да чуе за лягане. Нима ще го вините?

Ключът към настройването за сън е – ритуалът. В зависимост от възрастта на детето ви, ритуалът може да бъде различен и с годините този ритуал ще продължи да се видоизменя, за да се напасва към нуждите му. Но ако сте в началото на създаването на ритуал, то нека интензивните вечерни игри плавно преминат към по-статични, по-спокойни и неангажиращи. Необходимо е преходът да бъде плавен, като игрите, които избирате стават все по-тихи, а вие ставате по-активната страна. Хубаво е и мама и татко да участват заедно или последователно, за да може малкото дете да се сбогува с тях. Когато започнете да четете книжката или да пеете песничката за лека нощ – активността е станала единствено ваша и плавния преход е направен. Сега вашето мъниче е запазило интереса си, но е успокоило тялото си и е готово да премине към света на сънищата си спокойно и щастливо.

4. „Аз ти вярвам, че вскичко ще бъде наред” – Доверието….

Когато даваме целувката за лека нощ на детето си, ние му даваме обещание, че всичко ще бъде наред, че ние ще бъдем там, когато то има нужда от нас, и  вяраме в него. Нашата целувка му казва, че го обичаме и няма да го изоставим.

Показвайте чувствата си и привързаността си спокойно и открито, не забравяйте да сложите до детето любимата играчка. Не пестете прегръдките си, усмивките си и целувките. Всяка ваша емоция е важна за детето ви и му дава спокойствието и доверието, от което се нуждае. Важно е да се знае, че когато детето се разсърди и разплаче то показва страха си,  че се бори с него и  има нужда от вашата подкрепа и спокойствието, което вашия допир, целувка и прегръдка му обещават.

Спазвайте обещанието си всяка вечер и вашето дете ще знае, че времето за сън не е страшно, и че с утрешния ден вие пак ще сте там и ще го обичате все толкова силно.

10 неща, които даваме на детето си с целувката за „Лека нощ”

1. Те са по-спокойни, защото усещат нежността от вашия допир.

2. Те плачат по-малко, защото виждат, че мама или татко ще е там, докато заспят.

3. Те се страхуват по-малко, защото знаят, че след нежната целувка на мама или татко нищо не ги заплашва.

4. Те са по-сигурни защото знаят, че мама или татко е там и ще се притече на помощ.

5. Те са по-креативни, защото участват в измислянето на ритуала.

6. Те са по-самостоятелни, защото свикват с факта, че мама или татко няма да избягат от тях, а утре като се събудят всичко ще си е по старому.

7. Те са по-щастливи, защото знаят че са обичани.

8. Те са по-чувствителни, защото се научават да изразяват емоциите си.

9. Те са по-отговорни, защото чрез приятния ритуал могат да се научат на дисциплина.

10.  Те са по- адаптивни в непозната среда, защото вече са усетили сигурната семейна среда и домашния уют, техния спасителен остров.

Статията е предоставена от психолозите от Център „Как да…?”

http://center.kak-da.info/

www.kak-da.info

тел: 0898 22 33 18; 0898 456 842

Filed under: Да разменим идеи, С децата on August 6th, 2009 | Comments Off

6 полезни съвета за това как дразнещите различия могат да бъдат полезни и дори ценни..

Или                               

1. „Той никога не ме слуша. Трябва да правя по 100 пъти забележка за едни и същи неща и те никога не се променят”

Мъжът, за който се говори тук притежава изключителното умение да ви изкарва извън кожата с твърдоглавието си. Има неща, които прави и колкото и да му обяснявате с добър тон или с лош – нищо не се променя.

Това говори за мъж с характер. Мъж, който има свое мнение и не обича да бъде наставляван. Помислете колко полезно би било това качество, ако някой негов приятел го кара да направи нещо, което му се иска. С този „инат” той може да откаже да отиде на стриптийз бар, само защото всички казват, че така правят истинските мъже.

2.  „Тя е изключитено подробна и обикаля по 100 магазина и оглежда 100 блузки, преди да си избере коя да купи. Това ме побърква.

О ДА! Това може да е ужасно отегчително за всеки мъж. Разходките по магазините, оглеждането, меренето и онзи поглед казващ „не знам дали тази да избера”, който може да докара всеки мъж до желанието да попадне в друга реалност, където жена му вече е избрала своята блуза или обувки.

Но замислете се, това е жена, която е изключително взискателна и подбира умело всичко, което ще вземе за себе си. Със същата прецизност е избрала вие да бъдете мъжа до нея. Представете си колко специален сте бил, щом е отхвърлила всички други алтернативи преди вас, за да знае, че това е най-правилния избор.

3. „Той не ме разбира. Когато се скараме аз се разплаквам, а на него не му пука и си гледа телевизия. Не иска да говорим за това какво се случва с нас и как се чувства”.

Познато нали? Жените са чувствителни, емоционални, импулсивни, а мъжете някак са сдържани и понякога могат да изглеждат много студени и неразбиращи. За тях нещата са „Кой, кога, къде, защо”, за жените е „Как се чувствах, когато това стана, къде беше той, когато аз имах нужда и как това се отрази на мен и моята същност”. Питали ли сте се някога какво би станало ако мъжът ви се прибере от работа и седне да ви разказва: „Днес бях толкова разстроен, когато шефът ми каза, че трябва да дам този доклад до обяд, а точно преди това бях говорил с майка си и се чувствах леко нервен и изведнъж така се натъжих, че…”? Мисля си, че тогава по-скоро ще бъдете приятелки. Когато има някаква ситуация, в която трябва да се реагира твърдо – този „нечувствителен” мъж ще бъде вашата опора със здравия си разум и умерена изява на чувствата си.

4. „Тя не спира да ме обсебва. Понякога искам да излезна само с приятелите си или да остана сам със себе си и компютъра”

Мъжете често обичат да се оплакват, че жените им са много „досадни”. Правят планове, ангажират деня им, говорят много за себе си и за „нас”. Но какво ли би било ако това изведнъж спре. Край!!!

Сключете сделка, че през времето което вие ще прекарате сам, тя може да направи нещо само за себе си – козметик, пазар с приятелка или приятел, да отиде с някой познат на басейн или да прекара времето както сама пожелае.

Прокрадна ли се леко чувство на ревност у вас?

5. „Той иска само спокойствие и като се лепне за този компютър…никаква работа не върши и само ме изолира”

Кавате си „ето за това говорех по-горе. Изобщо не му пука за мен и за семейството. Дай му само компютър и спокойствие”. И сигурно много жени биха се почувствали пренебрегнати и изоставени. Но как може това да бъде положително?

За да може една връзка да бъде здрава, тя следва етапи на близост и етапи на разделеност. Те може да са големи, а може и малко. Но във времето, когато той иска да остане сам със себе си е много вероятно да се появи чувството на вашата липса. Само ако имате лично време за себе си можете да бъдете интересни един на друг. Ако вие не сте преживяла нещо сама, как ще му го разкажете с ентусиазъм. Същото е и при него. Когато изживее нещо интересно сам, ще има желание да го сподели с вас. И колкото и странно да звучи – разстоянието поражда желание за близост.

6. „Тя се пали толкова лесно, и за най-малкото нещо повишава тон. Все нещо не е доволна и винаги причината съм „АЗ”.

Когато видите жена си като кълбо от нерви как се е запътила към вас с пламък в очите – то вие няма как да не застанете в отбранителна позиция и готови за война. Но истината е, че тя изпуска напрежението, което не винаги се е натрупало от вас. Да задържаш напрежение и гняв е изключително вредно и понякога жената има нужда от „бушон”. Това е в повечето пъти най-близкия човек, пред който знаем, че можем да избухнем и пак ще бъдем обичани. Защото жeната има нужда от гръмоотвод, по който да изтече напрежението, без да има последици и наранявания.

Ако успеете да не приемете лично гнева й, ще избегнете не само скандал, но и ще спечелите най-ценното – нейното доверие.

Статията е предоставена от психолозите от Център “Как да…?”

http://center.kak-da.info/

www.kak-da.info

тел. 0898 22 33 18; 0898 456 842

Filed under: Разни, С любимия/любимата on August 3rd, 2009 | 2 Comments »

В наше време не е много ясно какво правят психолозите и кога и при какви трудности можем да разчитаме на такъв специалист. Много хора се питат „Как така отивам, споделям и плащам за това?”,  „Как така да давам пари, за да разказвам за своите проблеми и да се разкривам? Защо е нужен психолог на един здрав човек, ако той и така си е здрав?

Все още в България е малко информацията за това какво прави психолога и каква е разликата между психолог и психиатър? Едно обаче е ясно – всеобщата идея е „Психолог – трябва да си луд”. Всъщност това е първата огромна разлика – психологът работи със здрави хора,  хора като вас и мен, хора които имат ежедневие, връзки, семейства, деца и тн., за по – сериозните случаи работят психолози и психиатри в екип, но като цяло психиатрията се занимава с тежките прояви на психична болест.

Всеки човек минава през определени етапи, които са еднакви за всички. Тези етапи имат своите особености, трудности – отделяне от семейството, създаване на връзка, брак, раждане на дете, отглеждане на детето, порастване на детето, старост. Психологът е човекът, който може да бъде до вас и да ви помогне да подредите мислите си, страховете си, да върнете логиката в живота си, когато преминавате през тези етапи. Как го прави? На първо място, той ще ви изслуша, ще ви даде възможност да говорите за онези неща, които няма с кой да споделите. Ще ви даде възможност да кажете онова, което чувствате без да ви съди, да ви обвинява или да търси виновен – ще ви даде възможност да изкажете нещата, които сте таили и за които дори не сте подозирали, че чувствате – това са ВАШИТЕ истории и те са ценни.

Но това не е просто слушане и кимане, каквото можете да получите от близките си, които ви обичат – психологът е учил дълги години устройството на сънанието и знае как да ви помогне от тези хаотични и неподредени мисли вие да сглобите единна смислена картина и да получите отговори, които той няма да ви даде като „съвети”. Това ще са истини, които ще отикриете сами за себе си – той само ще насочва мислите ви в посоката, която ви е необходима, за да намерите своя път.
И като последно, но изключително важно е как да намерим човек, на който да се доверим, да доверим мислите си? Знайте, че психологът не е екстрасенс – той не може да чете мисли или да лекува от разстояние, психологът не е и гадател, за да ви предскаже какво ще ви се случи в бъдещето и със сигурност не може да изтрие спомените ви и да ги замени с други или да види онова, което не искате да бъде видяно. Той е там до толкова, до колкото вие поискате той да стигне. Той ще бъде до вас в пътя, докато имате нужда от него като партньор.

Съществуват различни разновидности на психотерапевтичните подходи, които дават възможност да се избере най- подходящия за Вас и това, което Ви притеснява. Има специалисти в аналитично-динамичната парадигма, в когнитивно-поведенческата, преживелищно-експресивната и стратегически –системната, но като че ли това още повече помага за объркването – „Какво се случва с мен и ако трябва да отида – какъв би бил най-добрия вариант? Какъв психолог ми трябва за моя проблем? Отговорите на тези въпроси може да Ви даде една консултация с психолог, който ще Ви насочи към точната терапия подходяща за Вас.

Статията е предоставена от психолозите от Център “Как да…?”

http://center.kak-da.info/

www.kak-da.info

тел. 0898 22 33 18; 0898 456 842

Filed under: Здраве, Разни on July 23rd, 2009 | Comments Off

Read more »

Filed under: С децата on July 22nd, 2009 | Comments Off