Блог за психология

Две представи, създадени от моето въображение.

В едната аз съм черна птица, виждам част от крилете си и спокойно си кръжа между река, която си проправя тихо път между два големи хълма. Чувам единствено ромоленето на реката и песните на птичките (другите птички, аз не пея) и е топло, грее слънце-усещам топлината чрез крилете си. Небето е синьо, а аз летя, летя бе хора . Тази представа много ме успокоява и се замечтавам, и се отделям от този свят за малко и е много приятно.

Във втората представа аз съм на една скала, на висок бряг, покрит с ниска зелена трева, която е влажна от сутрешната роса. Брегът сякаш е отсечен от високи морски вълни. Наоколо всичко е забулено в мъгла. От това място аз се подготвям вътрешно, за да скоча. Това е кътче само за мен, за моята душа, недокоснато от друг човек, там намирам мир, хармония и спокойствие между духа и тялото си. Аз съм високо и гледам надолу, но не виждам какво има от непрогледната мъгла- море или още една скала, или пък няколко скали. Решавам да скоча, впрочем аз затова съм отишла, защото искам да скоча. Скачам, минавам през мъглата, на около метър и половина от мен виждам скала, върху която ще се разбия (може би ще съм като морските вълни, ще се разбия, както те се разбиват в скалите-ааах колко много ми се иска). И тук представата ми свършва, не знам дали се удрям с гръдния си кош в скалата, всъщност ударът е неизбежен, но представата спира дотук.

Тези представи не знам как се появиха, първата ми действа много успокояващо, сякаш спира времето или в тези моменти времето не съществува, но е много приятно, откъсва ме от действителността. А втората се появи може би беше неочаквано, но просто се появи като клипче, което само се пусна пред мен.

А вашите фантазии? Какви са те? С какво ви помагат?

Filed under: Да изразим себе си, чрез.....? on August 20th, 2008 | 2 Comments »

Толкова обичам лятото - не обичам жегите, но обичам лятото. Прохладните вечери, в които обичам да стоя до сутринта, ей така на сладки приказки с приятел - малко семки, сокче и размишленията за света и ние покрай него. Толкова е спокойна лятната вечер - сякаш градът спи и цялата придода си отдъхва от забързания ден.

Наскоро се замислих как ние може би сме микроорганизмите на един по-голям организъм - планетата. Тя пък от своя страна може да е просто една клетка в главата на някое още по-голямо същество. Ние може да сме бацилчета за мащабите на някакво много по-голямо животно. Или дори не толква голямо за размерите на другата реалност.

В тази връзка включвам и морето. Един ден, докато бях на море и си лежах на плажа след поредното джапане и изтощително плуване и бях затворила очи. Чувах само туптенето на сърцето си и полъха на вятъра. И тогава ми хрумна - морето диша. Диша, както аз дишам. Диша чрез вълните си. Дъъърпа водата - все едно поема въздух, за да напълни дробовете си и след това захлупва с вълна - издишането. Вълната се пръска по брега и след това отново се връща назад, всмукана с голяма сила.

Ритмичността на това упражнение и постоянството, с което морето прави тези действия изключително силно напомнят нашето дишане. Поемането на въздух, последвано от издишането - разбиващата се вълна в брега. Ако се заслушате само в звука на вълните със затворени очи и се абстрахирате, че това са разбиващи се вълни - ще го чуете. Дишането на морето.

И ако хванем дори и само морето - ако морето е живо, като нас, но различен тип организъм, а вътре в него живеят милиони видове риби, корали, рачета, щипалки и какво ли още не, които си имат своя реалност и свое време, своя организация, свои желания, чувства, страхове - то какво пречи и ние да сме просто една малка брънка от нещо много по-голямо.

Не би ли отоворило това на въпроса, който измъчва поколения - какво има след вселената?

Filed under: Светът около нас on August 1st, 2008 | 3 Comments »

1.Професия „майка“ включва всичко от детегледач, главен готвач, мияч, през семеен счетоводител до перфектна любовница. Това всичко - в работна седмица от 24 часа х 7 дни.

2.Бъди подготвена, че не можеш да бъдеш подготвена. Няма нищо предизвестено. Никога не успяваш да овладееш нещата, защото винаги се появява нещо, което ще те изненада.

3.С второто дете не е по-лесно. Тъкмо първото дете е поотраснало малко и решаваш, че вече владееш положението с второто, се оказва, че то е съвсем различно по темперамент, развитие и има съвсем различен вкус.

4.Намираш се в постоянен омагьосан кръг - когато разрешиш един проблем – винаги се появява друг. А ако имаш повече от 1 дете – броят на кръговете нараства пропорционално.

5.Ще губиш самообладание и после ще съжаляваш за подхвърлената заплаха или реплика. Това не е толкова „опасно“, ако се извиниш, ако се налага.

6.Никога повече няма да си и помислиш да пипнеш или да целунеш чуждо дете по ръчичката или бузката.

7.Ще свикнеш с мисълта, че мъжът ти все „случайно“ буди бебето, докато му се наслаждава в леглото след връщане от работа.

8.Ще благославяш Господ, за това, че е измислил кофеина.

9.Ще опаковаш старателно и надлежно багажа на бебето и всичко, от което се нуждае за семейния уикенд, та дори и милион други неща, които изобщо няма да погледнеш, но ще забравиш най-важните неща за себе си и мъжа ти.

10.Ще се чудиш дали можеш да обичаш второ дете толкова много.

11.Ще се чувстваш заклещена у дома с детето и ще завиждаш на съпруга си за всяко удоволствие, което си позволява извън или в дома – дали гледа мач или емисия новини, прочита вестника или дори за времето, в което е сам и пътува за работа.

12.Ще завързваш неочаквани (дори за теб) контакти с непознати с коремче или с малки деца. Същевременно несъзнателно ще се стараеш да отбягваш срещи със семейни приятели без деца.

13.Ще се дразниш на гънките на чаршафа, но това няма да надделее над нежеланието ти да го изгладиш.

14.Ще ти се иска да се извиниш на приятели, които са имали деца преди вас и затова са ви отделяли по-малко време.

15.Ще благодариш възторжено за всеки подарък на детето, който не произвежда шум и няма светлини.

16.Промяна на плановете в последния момент. Седмици наред броиш часовете до срещата ти с масажистката ти/киното с приятелка, а предната вечер бебето ти вдига температура.

17.Независимо, че ти си тази, която е залепена за бебето 24 часа, първата му думичка (или съчетание от срички) ще бъде „та-та“ или „та-ти“ (или дори „ба-ба“). Ще намериш успокоение в оправданието, че те по-лесно се произнасят от „ма-ма“.

18.Ще откриваш странни остатъци от всякакви храни, мушнати, случайно попаднали, или скрити на всевъзможни места.

19.В един момент ще се примириш със стриите, защото ти придават индивидуалност.

20.Ако преди ти е отнемало часове да се изкъпеш, да си изсушиш косата, да се гримираш и да се облечеш, сега ще успяваш да свършиш всичко това за завидните 10 минути.

21.Ще се чувстваш безпомощна в дадени моменти, особено в опитите си да направиш света на детето ти щастлив и безопасен.

22.Ще молиш роднини или приятелки да погледат детето за 10 минути, за да можеш да се изкъпеш.

23.Винаги ще се чудиш защо другите майки са по-слаби.

24.Ще се опитваш да си припомниш какво е това „8-часов сън“.

25.Ще започнеш да изпитваш панически ужас от близкостоящи кихащи и кашлящи.

26.Ако мъжът ти излиза сам на разходка с детето, старателно ще се грижиш никога да се си забравя телефона.

27.Ако си излязла сама навън, ще се чувстваш като гола.

28.Ще завиждаш на всички около теб за това колко естествено хапват храни, които не са подходящи за теб, защото кърмиш или си бременна.

29.Когато приятелки те канят на вечерно излизане ще си задаваш въпроса дали не си прибързала с децата.

30.Въпреки всичко това, когато излизаш или те няма у дома ще броиш минутите, когато отново ще можеш да прегърнеш малкото зверче и ще благодариш за огромното щастие, че имаш такова прекрасно семейство.

И готови ли сте да ставате майки?

Всичко това звучи страшничко,но накрая всяка майка е горда от това,което е успяла да постигне и да даде за семейството си.

Какво е вашето мнение по въпроса?Много ли е трудно да бъдеш майка?

Filed under: Да разменим идеи on July 30th, 2008 | 4 Comments »

диво,нежно,страстно,игриво,палаво тигърче

Filed under: Да изразим себе си, чрез.....? on July 29th, 2008 | No Comments »

Симфония от чувства
нежност и омраза.
И губи се надеждата
и вярата във Аза.

Чувстваш, но не вярваш,
боли, но не усещаш.
И не знаеш да очакваш ли,
дори не се досещаш.

Гордост - вечният ти враг,
оплита те във свойта мрежа,
а ти се бориш пак и пак
и подтискаш в теб копнежа.

Болка! Страх!
Една надежда.
Толкова е бледа и далечна
в своята невидима одежда.

Търпение гарнирано с тъга,
но не признаваш болка,
но и търсиш отговор - сега.

И тъмно е, и непрозрачно.
И няма блясък, светлина,
безумно мрачно.

Болката убиваш.
Надеждата е мъртва.
Тайно там пак сред пустощта
със свещ в ръка
ти с поглед търсиш любовта.

Любов - безумното понятие,
което гордостта изтрива с гума.
Ала тихо пред едно разпятие
за нея молиш се дори без дума.

Живей, живей и пак живей,
в беэумността на свойта същност.
Над страданието надделей и приеми се
с нова звучност.

Filed under: Да разменим идеи on July 28th, 2008 | 1 Comment »

БИТКА

 

И сякаш всеки ден е битка, всеки ден бора

И сякаш няма миг почивка в хаотичната творба.

 

Атрактът на живота само е смъртта

И в пътя през голгота  гоним все стръвта.

 

Като бели мишки в лабиринт, като ловни кучета в гората

Ние лутаме се, търсим и се мятаме в борбата.

 

Но защо е все така се питам и защо ли няма миг покой,

Но защо ли трябва все да търсим в лабиринта пак и пак завой.

 

И къде ли има спирка и къде ли има стара гара,

на която да починем миг, освен на светофара.

 

И къде ли има парк със пейки, и къде ли има тишина

В хауса тичайки пъхтейки губим всяка светлина.

 

И цел след цел и връх след връх и нова цел и нов завой

Защо сме ненаситни, страстни, властни, но пак плачем за покой.

 

И мишцата тича и прави пак завой,

и търси най-доброто а кой ли ще почива, кой?

 

Почиват губещите знаем, почиват сивите латенти

И все пак питаме се често не се ли ползват всъщност с дивиденти.

 

Да си доволен, да си спрял, да си сит, да си поспал

И да не питаш ти за още вече си поял.

 

Дали е хубаво се питат ловните породи

и само тичат, душат, скитат, защото плячка пак там броди.

 

И станали са издръжливи на куршуми и на бой,

А малкият домашен пудел – та той настива при порой.

 

Кой, кой, кой ли някога ще може да ни каже

Дали да си ловджийско куче не е мъка даже.

 

Дали да бориш вечно ветрове и бури не е лошата съдба?

Дали да искаш вечно още не е тъжната страна?

 

Дали, или и как е всъщност едва ли ще си отговорим днес

Но знаем победителят щастлив е със всяка болка с всеки стрес.

 

И борецът има там една мечта

Да постигне свойта цел,

да остави може би следа от пътят, който е поел.

Filed under: Светът около нас on July 27th, 2008 | No Comments »

Колко пъти сте се будили от разкошен сън облени в негодувание от сивата реалност? Колко пъти сте затваряли очите си и сте били на онези върхове на желанията си, които всекидневно ви описват като нереални? Ще Ви попитам и още нещо малко – а колко пъти сте чували хората да казват – „този мечтател ли…до никъде няма да стигне?” Дали са прави наистина?

 

 

Да виждаме желанията, бляновете и копнежите си облечени в материя и цвят.

 

Да мечтаем – това е способността ни да си създаваме проекции на идеалната реалност, способността ни да виждаме желанията, бляновете и копнежите си облечени в материя и цвят. Когато мечтаем ние хората се пренасяме в един по-добър свят според нашите желания, идеали, морал…виждаме по-добри хора и събития, всичко заобикалящо ни е в рамките на копнежите и вродения ни идеализъм. Може би затова за някои хора, които често пренасят в света на мечтите казват „виж го този – витае в облаците” Е, онези, които го казват често имат право, но също толкова често те самите нямат достатъчно фантазия и въображение, за да си представят своите блянове наяве. Сякаш не вярват във възможността те да се случат ни най-малко, затова се затварят в рамките на горчивата реалност и примирението.

Говорейки за „горчивата реалност „ не може да не споменем, че това е твърде често използвана фраза – вид клише, като имаме пред вид, че под горчива се визират всички правила, ограничения,трудности и прегради – за едни повече, за други по-малко в рамките на битието.

 

 

Другата страна на монетата?!

 

По пътеката на живота какво е онова най-силното според вас, което ни кара да вървим напред, да успяваме и да гоним щастието си?! Може би именно желанието ни и силната воля. В този смисъл мечтите могат да бъдат, колкото полезни, толкова и вредни, колкото проекция на онова към което се стремим, толкова и бягство от проблемите, трудностите и реалността… но като чели в съвременното общество мечтите се разглеждат еднозначно и първо сигнално. Ето защо ми се иска заедно днес да открием и другата страна на монетата онези случаи, в които мечтата може да е стимул и пътеводна светлина по пътя към нашето щастие.

 

Мечтата – в търсене на нова формула за успеха.

 

Именно в онзи нашия си свят на мечтите ние прожектираме дълбоките си желания повлияни от видяното в реалността. Желания да притежаваме, да успяваме в начинанията си, желания да се намираме именно там, където бихме се чувствали щастливи. В този ред на мисли, ако я нямаше мечтата, която да изрисува най-трудоемките ни цели и желания, то не би го имало и наситения стремеж за успех – онзи концентрирания, все отдаден, в много случаи дори плашещ стремеж към целта, която за пръв път сме видели ясно именно в светът на мечтите. Светът на мечтите често може да ни покаже дори точни стъпки по пътя към онова, което желаем – стъпки, които някога и някъде сме видели в реалността, но не сме извадили от контекста и не сме осъзнали кристално тяхната значимост. За сметка на това в своя личен свят ние можем- можем да се концентрираме над идеите, желанията и мечтите си, можем да претворим детайли от реалния живот в такъв порядък, че да открием своята нова формула за успех.

 

Както всяко ценно и скъпо нещо и мечтите са оръжие само силните и смелите.

 

Звучи приятно, загадъчно, малко фантастично и твърде примамливо…примамливо именно, защото, както споменах вече светът на мечтите е колкото ключ за много врати в живота ни, толкова и дълбока пропаст, която може да ни погълне и да ни изолира от реалността. Ето защо си мисля, че е добре преди да търсим истините за живота ни в мечтите си, да сме сигурни, че можем както да влизаме в този свят, така и да излезем от него, както да се ръководим от мечтите си, така и да сме неутрални от тях.

Както всички знаем обаче има много неща, които носят полезност, наслада, а в тях има една скрита тъмна страна –има реална опасност не те да са част от живота ни, а ние да станем част от тях. Има много елементарни примери – компютри, кафе, цигари, може би дори всичко заобикалящо ни според сентенцията - Първо хората купуват вещите, след това вещите притежават хората!

В този ред на мисли – да мечтаеш значи да откриваш, но както всяко ценно и скъпо нещо и мечтите са оръжие само силните и смелите. И нека затворниците в принципите, ограниченията и стереотипите валидни може би само за този век никога не разберат какво значи да желаеш силно нещо, да откриеш пътя към него, да го постигнеш и да се почувстваш господар на собствения си живот. Вие не сте от тях, нали?!

Filed under: Да разменим идеи on July 27th, 2008 | 3 Comments »

Тя крещи, на ръба на нервна криза (даже с единя крак направо си е в кризата), той мълчи на ръба на безразличието. Така е картината отстрани, но дали е така наистина?

Тя не издържа, затваря се и започва да плаче - чувства се толкова самотна, неразбрана, безпомощна. “не мога повече така, на него не му пука, какво ще правя, иска ми се да си тръгна, за да го накажа…но ако не ме потърси?

Той излиза или просто сяда пред  компютъра все едно нищо не е станало, но вътре в него отчаянието е скрито зад стена - “Аз съм мъж, не мога да показвам слабост, не искам да се караме, но винаги е недоволна, винаги нещо не съм направил като хората. Как пък ведъж не е виновна тя как винаги аз съм? Не е честно. наистина ли съм такъв неудачник, щом нищо не мога да направя като хората. Ми като не мога - повече никога няма да го правя, да се оправя сама…ами ако се оправи без мен?

Дали наистина на другия не му пука както си мислим ние? Как да разберем колко го боли другия, когато вярваме, че наранените сме ние, а виновиния е другия? Защо винаги се чувстваме като жертва, но защо и воновника според нас се чувства като жертва? Може ли да има две жертви и да двама виновници, когато участниците са само двама?

За него виновната е тя, за нея виновния е той. Как да излезнем от този омагьосан кръг?

Как всеки да види под грубите думи на другия страхът му? Какво делим и за какво спорим толкова? какво ни е страх да дадем и защо посягаме към същото на другия?

Filed under: С любимия/любимата on July 25th, 2008 | 1 Comment »

Ето това съм аз - хищник, любвеобвилно коте, драскащо, но и много чувствително. Бързо, хитро, умно

Filed under: Да изразим себе си, чрез.....? on July 21st, 2008 | 2 Comments »

Искам да пусна една такава тема за това как да изразим себе си. Някои го правят чре музика, други чрез рисунка, чрез снимка или фраза.

Приканвам всеки да участва в това мероприятие както пожелае. Да се оpита да изрази себе си чрез стихче, снимка, текст на песен или… както му хрумне.

The sky is the limit

Тук можете да използвате картинки, линкове, да  прикачвате ваши картинки и рисунки - нека изкараме част от себе си - навън.

Filed under: Да изразим себе си, чрез.....? on July 20th, 2008 | 3 Comments »