Как да намерим баланса между себе си и другия в една връзка?
Пиша това мнение, защото напоследак виждам толкова много хора, които се лутат из лабиринтите на отношенията си с любимия и някак им е трудно да намерят и задържат баланса между това да бъдат себе си и да се отдадат на другия. Как да преборим бариерите си и страховете си и да открием душите си? И след като го направим как да не залитнем натам да дадем всичко от себе си и без да се усетим се сливаме с другия и загубваме пътя към самите нас?
Един много важен за мен човек ми казваше - “за да е успешна връзката трябва всеки от двамата да е готов да даде 70% и да е готов да получи 30%. Когато и двамата са готови да дадат повече, от колкото искат да получат - нещата вървят”. Но ако тази рецета е правилна - тогава е нормално всеки от нас да се запита “щом 70% са за успешна връзка, то 100% трябва да е истинското щастие и ако всеки от двамата е готов да даде 100% от себе си за другия - това трябва да е истината”. И точно тук става най-големия проблем. Ако аз дам всичко от себе си и другият ми даде всичко от него - ние ще станем едно нещо, в което никой незнае къде започва той и къде свършва другия. Това е механизмът на “задушаването”. Губим себе си, а след това губим и този, за когоо сме се отдали….Но дали е нужно това? Дали някой иска нашето 100%?
Още от ранна въраст, дори детето още да не може да каже и думичка само, има вътрешно вродено усещане за честност. Опитайте а играете с малко дете на играта искаш ли от тези 10 бонбончета, аз да взема 7 и на теб да ти дам 3? Може и да не може да знае колко е 7 и колко 3, да не може да смята - но веднага ще видите разгневената му муцунка. Равенството и “не е честно” си го има в нас още по рождение. Е ако се приложи тази математика и в любовта много бързо ще познаем най-известните скандали - “Защо аз да мия чиниите цяла седмица, а ти не си измил и 1 чиния?”, “Добре, хайде аз ще оправя леглото и ще измия, пък ти ще иведеш кучето довечера”. Пазарлъците ги има и няма как да ги няма. Но тук има една тънкост. Много често ние даваме повече от колкото ни искат, само за да можем и ние да получим всичко от другия. “Аз искам ти да правиш всичко за мен, и за да е честно - аз ще правя всичко за теб”. Сами вдигаме изискванята на другия и изведнъж става каша. “Той/Тя не ме разбира, никога не помага, аз горкия/горката правя всичко за него/нея, а от другата страна не виждам нищо в замяна, не ме оценяват, аз се трепя, аз правя всичко, а той/тя?” Чувството за “не е честно” идва като огромна вълна, която помита цялата любов. Предизвиква скандали, плач и истинско страдания на този, който е дал всичко. Но защо? Ако попитате половинката си, той самия/самата ще ви каже - “не искам това от теб”. Имаше една реплика “Това, че ти наказваш себе си обричайки се на някой, не означава, че това е правилното и да го искаш от другия. Като искаш да се обречеш, си е твоя работа, не карай и другия да прави това”. И е много правилна.
Когато решим да се отдадем, някак губим мярката. Харесвате се, обичате се, и извднъж се оказваш - без приятели, без хобита, без интереси и ужасно сам и неразбран и вкопчил се с двете ръце в гушата на половинката, тресейки го от яд. Милиони обвинения “Той/тя прави това, ама и това и не прави това и това, а аз видиш ли правя всичко”.
Това безумие трябва да спре. Осъзнайте се! Връзката си е връзка, вие сте си вие. Опитайте да направите така, че да давате 70% от себе си на него или нея, но запазете другите 30% за вас - а хоби, за среща с приятели поне 2 пъти седмично. Имайте интереси, различни от тези на другия - поне 1. Вярвайте във връзата и отношенията ви повече - дайте свобода и не мислете, че като давате свобода ще прогоните човека. Гласуването на доверие на някой много повече го задължава да го оправдае. Запазете част от себе си - защото все пак той/тя се е влюбил/а именно в тази частичка - защото когато се запознали, другия ви е харесал заради това, което сте. Тази частичка от вас иска другия да вижда до себе си.
Казаха ми, че любовта била като танц. Казаха ми, че няма стъпки в този танц. Казаха да се следваме взаимно и да знаем, че ако паднем или танцът не върви - значи и двамата трябва да променим и напаснем стъпките си, защото не може само единя да не се справя. Това е вашия танц, където всяка ваша стъпка определя стъпката на другия.
Да потанцуваме?
Ние все опитваме да напаснеме стъпките в тоя танц.Веднъж е бърз и зашеметяващ,друг път бавен и нежен,и всичко се върти и в един момент -АУ,той ме настъпи.Аз се спънах и паднах.И пак и пак и пак и отново.Тамън си помислиш че вече си го овладял до съвършенство и айде пак - провал.И отново почваш.И понякога се уморяваш и го блъскаш.И му казваш - айде стига,много си некадърен.Но изобщо не мислиш че ти може би си объркала някоя стъпка.Или толкова си се отдала на този танц - че чак само ти танцуваш,а другия се е дръпнал и само гледа.Варианти много - наистина е важно да има синхрон,да не се напъваш и изхвърляш.Да не забравяш че има 2-ма в този танц и само единия не може да го изтанцува.Всеки дава част от себе си като оставя и другия да се изяви.Но не иска от другия изцяло той да води.И така - наистина е нужно да запазиш и частичка от себе си,за да е оригинален танца.Всеки дава и взима в този танц.Това е най-прекрасния танц.Танцът на живота с любимия ни човек!
За съжаление в една връзка винаги единия дава повече от другия
При връзката ми в момента не е така, мисля, че и двамата даваме горе-долу по равно но това няма да е вечно, все някога единия ще се “осъзнае” и нещата ще се променят. Мога само да се надявам, че това няма да ме хване неподготвен и ще мога да го преодолея 