Блог за психология

БИТКА

 

И сякаш всеки ден е битка, всеки ден бора

И сякаш няма миг почивка в хаотичната творба.

 

Атрактът на живота само е смъртта

И в пътя през голгота  гоним все стръвта.

 

Като бели мишки в лабиринт, като ловни кучета в гората

Ние лутаме се, търсим и се мятаме в борбата.

 

Но защо е все така се питам и защо ли няма миг покой,

Но защо ли трябва все да търсим в лабиринта пак и пак завой.

 

И къде ли има спирка и къде ли има стара гара,

на която да починем миг, освен на светофара.

 

И къде ли има парк със пейки, и къде ли има тишина

В хауса тичайки пъхтейки губим всяка светлина.

 

И цел след цел и връх след връх и нова цел и нов завой

Защо сме ненаситни, страстни, властни, но пак плачем за покой.

 

И мишцата тича и прави пак завой,

и търси най-доброто а кой ли ще почива, кой?

 

Почиват губещите знаем, почиват сивите латенти

И все пак питаме се често не се ли ползват всъщност с дивиденти.

 

Да си доволен, да си спрял, да си сит, да си поспал

И да не питаш ти за още вече си поял.

 

Дали е хубаво се питат ловните породи

и само тичат, душат, скитат, защото плячка пак там броди.

 

И станали са издръжливи на куршуми и на бой,

А малкият домашен пудел – та той настива при порой.

 

Кой, кой, кой ли някога ще може да ни каже

Дали да си ловджийско куче не е мъка даже.

 

Дали да бориш вечно ветрове и бури не е лошата съдба?

Дали да искаш вечно още не е тъжната страна?

 

Дали, или и как е всъщност едва ли ще си отговорим днес

Но знаем победителят щастлив е със всяка болка с всеки стрес.

 

И борецът има там една мечта

Да постигне свойта цел,

да остави може би следа от пътят, който е поел.

Filed under: Светът около нас on July 27th, 2008