Блог за психология

Симфония от чувства
нежност и омраза.
И губи се надеждата
и вярата във Аза.

Чувстваш, но не вярваш,
боли, но не усещаш.
И не знаеш да очакваш ли,
дори не се досещаш.

Гордост - вечният ти враг,
оплита те във свойта мрежа,
а ти се бориш пак и пак
и подтискаш в теб копнежа.

Болка! Страх!
Една надежда.
Толкова е бледа и далечна
в своята невидима одежда.

Търпение гарнирано с тъга,
но не признаваш болка,
но и търсиш отговор - сега.

И тъмно е, и непрозрачно.
И няма блясък, светлина,
безумно мрачно.

Болката убиваш.
Надеждата е мъртва.
Тайно там пак сред пустощта
със свещ в ръка
ти с поглед търсиш любовта.

Любов - безумното понятие,
което гордостта изтрива с гума.
Ала тихо пред едно разпятие
за нея молиш се дори без дума.

Живей, живей и пак живей,
в беэумността на свойта същност.
Над страданието надделей и приеми се
с нова звучност.

Filed under: Да разменим идеи on July 28th, 2008