Блог за психология

Две представи, създадени от моето въображение.

В едната аз съм черна птица, виждам част от крилете си и спокойно си кръжа между река, която си проправя тихо път между два големи хълма. Чувам единствено ромоленето на реката и песните на птичките (другите птички, аз не пея) и е топло, грее слънце-усещам топлината чрез крилете си. Небето е синьо, а аз летя, летя бе хора . Тази представа много ме успокоява и се замечтавам, и се отделям от този свят за малко и е много приятно.

Във втората представа аз съм на една скала, на висок бряг, покрит с ниска зелена трева, която е влажна от сутрешната роса. Брегът сякаш е отсечен от високи морски вълни. Наоколо всичко е забулено в мъгла. От това място аз се подготвям вътрешно, за да скоча. Това е кътче само за мен, за моята душа, недокоснато от друг човек, там намирам мир, хармония и спокойствие между духа и тялото си. Аз съм високо и гледам надолу, но не виждам какво има от непрогледната мъгла- море или още една скала, или пък няколко скали. Решавам да скоча, впрочем аз затова съм отишла, защото искам да скоча. Скачам, минавам през мъглата, на около метър и половина от мен виждам скала, върху която ще се разбия (може би ще съм като морските вълни, ще се разбия, както те се разбиват в скалите-ааах колко много ми се иска). И тук представата ми свършва, не знам дали се удрям с гръдния си кош в скалата, всъщност ударът е неизбежен, но представата спира дотук.

Тези представи не знам как се появиха, първата ми действа много успокояващо, сякаш спира времето или в тези моменти времето не съществува, но е много приятно, откъсва ме от действителността. А втората се появи може би беше неочаквано, но просто се появи като клипче, което само се пусна пред мен.

А вашите фантазии? Какви са те? С какво ви помагат?

Filed under: Да изразим себе си, чрез.....? on August 20th, 2008