Често ли се чувствате така: 
Всичко започва сякаш изведнъж. Усещате виене на свят, изпотяване, горещи вълни, треперещи ръце, сърцебиене. Все едно всеки момент ще припаднете, но това не се случва. Толкова е странно - как , защо? Какво става? след 15-20 мин. всичко отшумява и остават само въпросите - Какво се случи с мен? Ще се случи ли пак?
Сковаващ страх без никаква видима причина. При някои хора това изчезва заедно с атаката, при други тепърва започва ужасът. Страхът, че това ще се повтори, че ще ви прилошее, че ще умрете и няма сила на света, която да ви докаже че това е само в главата ви - но то е толкова реално?
Паническата атака може да е само началото на паническото разстройство, може и да е само единична атака. При всички случаи паник атаката е червена лампа, която идва да сигнализира, че нещо трябва да се промени, нещо трябва да се обмисли, да се осъзнае, да се натиснат спирачките и да се поеме по нов път. Който е преживял атака знае, че нещата се променят коренно след нея. Ако не се променят - не след дълго лампата отново ще подсети за себе си и ще се включи. Но какво да променим? Защо това ни се случва на нас? Защо се случва на МЕН?
Често усещането за страх се съпътства и с усещане за “полудяване”. Губи се стабилната основа под краката, усещане за нереалност, все едно “се гледате острани”, загуба на контрол. Много често това състояние е един от основните източници на страх. “Чъвствам се нереален, незнам дали съм реален, когато говоря, все едно говори друг човек”. Истината е, че това е страх - нищо повече от това.
Основната причина, за тези състояния е много дълбока и много силна неувереност в себе си, в своите способности, реакции, стабилна представа за себе си. Когато човек се изправи пред ситуация - той прави 2 преработки. Първата - презенява каква е ситуацията - дали тя е опасна или не, и след това 2-рата - има ли той ресурс да се справи с нея. Когато човекът е много неуверен - отговорът на 2-рата преработка често е НЕ МОГА да се справя - и тялото се мобилизира за реакцията “борба или бягство” - т.е ситуацията е оценена като опасна, дори и тази ситуация, по никакъв начин да не ни заплашва.
Често, когато отмине “кризата” - нещата изглеждат вече “незначителни”, но на момента - всичко е изключително реално.
Какво да направим? Научете се да разпознавате симптомите на страха, на кризата - научете се да разпознавате усещанията, които се повтарят всеки път, когато имате “криза”. Когато това се случи - те няма да ви плашат, защото ще знаете, че е от страх, а не реална заплаха.
Не четете по форуми за различни болести, които да ви карат да мислите, че имате някоя такава.
Не бягайте от ситуациите, които ви плашат - влизайте в тях, за да доказвате на себе си че можете да се справяте, да повдигате тази неувереност. Не се поддавайте на страха, защото той е като бесен звяр, който като усети слабост - става по-зъл.
Научете се да търсите положителните неща, а не да се вглеждате САМО в отрицателните и да ги преувеличавате.
С малки стъпки, и лице в лице със страха - по-често ще се радвате на живота и на себе си. 
Filed under: Панически атаки и паническо разстройство on May 30th, 2008 | No Comments »
както пожелае. Да се оpита да изрази себе си чрез стихче, снимка, текст на песен или… както му хрумне.
